Водата е най-важният елемент за съществуването на човек. Ежедневната ѝ употреба е задължителна, като тя трябва да се приема, дори човек да не чувства жажда.
Бутилираната вода отдавна е станала основен начин за задоволяване на тази нужда. В магазинната мрежа обикновено изборът е между два вида – минерална и изворна. Основната разлика между тях е източникът, от който се добиват. Въпреки това обаче има значение коя от тях ще купим, колко често ще я пием и в какви количества.
Какво представлява минералната вода и как се добива?
Характерно, както за минералната, така и за изворната вода е, че се добиват от естествени подземни водоизточници, в повечето случаи чрез сондажи. Съответно за минералната вода това са естествените минерални извори, които са с температура над 20 градуса. Обикновено те са с дълбочина 600-700 метра, което ги предпазва от всякакви замърсявания на околната среда. В България има над 200 минерални извора, по-известните, сред които се намират в Девин, Хисаря, Сапарева баня, Велинград и др. Според изискванията, преди да започне да се бутилира вода от даден минерален извор, той подлежи на контрол и изследване чрез микробиологични тестове в продължение на около 2 години. Това се прави, за да е сигурно, че водоизточникът е защитен от всякакви замърсявания, че няма колебания в температурата и състава ѝ. Натрият, калият, флуорът, магнезият, сулфатите и калцият са само част от веществата, които осигурява минералната вода. Те спомагат за заздравяване на костите, подсилване на косата и подобряване на облика на кожата. Минералната вода има способността да метаболизира мазнините в човешкото тяло, което затруднява производството на „лош” холестерол и така предпазва от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Сулфатите, които се съдържат в минералната вода пък стимулират панкреаса да произвежда храносмилателни ензими като липаза и амилаза. Те облекчават проблеми като подуване и запек и намаляват киселинността. Магнезият и калият пък стимулират растежа и здравината на мускулите. Твърде продължителната консумация на минерална вода, дори и да се сменят марките, не се препоръчва, защото организмът се насища с минерали, което натоварва особено силно органите, участващи в отделителната система – бъбреци, жлези и др. Затова е добре да се редуват минерална с изворна, трапезна или чешмяна вода. Последната е добре да се пие, след като е преминала пречистване през филтърна кана.
Какво представлява изворната вода и как се добива?
За разлика от минералната вода, изворната се добива от по-плитки водоизточници, намиращи се близо до земната повърхност, където температурата не надвишава 20 градуса. Затова се нарича и изворна. Тя също е природно чиста и натурална вода, с ясен географски произход, като обикновено това са планинските райони. В повечето случаи изворните води са по-слабо минерализирани, имат по-мек вкус и затова често са предпочитани. Те отговарят на изискванията за чиста питейна вода. Могат да се приемат ежедневно и неограничено, като се препоръчват за консумация от бременни, както и бебета и малки деца до 3 години, защото организмът им трудно преработва богатите на минерални вещества води. По-ниската минерализация на изворната вода се компенсира с други нейни положителни ефекти върху здравето на човек. Тя осигурява в допълнение необходимия кислород за тялото и мозъка, а редовната ѝ консумация подобрява храносмилането и помага в поддържането на здравословно тегло.
Обработват ли се бутилираните води?
За да се бутилира една вода като натурална минерална или изворна, тя трябва да се добива от водоизточници, които осигуряват чиста и годна за консумация вода директно от източника, без да е необходимо третиране или дезинфекция.
Освен това трябва да се запазят и основните минерали и полезни вещества, които се съдържат в тях. Точно затова тези води не търпят обработка. Доставят се до потребителите във вида, в който са добити. В много редки случаи се разрешава отстраняване на елементи, но при строгото условие, че това не променя характерните съставки на водата, определящи минералния ѝ състав, вкус и ползи за здравето. Позволено е отделянето на „нестабилни елементи“ като желязо, манган и сяра, които дори в безопасни концентрации, могат да доведат до отделяне на утайка при съприкосновение на водата от дълбок подземен източник с кислорода на повърхността. Разрешено е и избирателно намаляване на естествената концентрация на флуор, но само ако нивата са над здравословните граници.
Как да изберем подходящата бутилирана вода?
Алкалност, съдържание на флуор и натрий, минерализация – това са някои от основните показатели, по които човек може да се ориентира и да избере подходящата бутилирана вода. Всички те би трябвало да са обозначени върху етикета.
Водни разтвори с алкалност (pH) по-малко от 7 се считат за киселинни, а разтвори с pH по-голямо от 7 са алкални (основни).
Оптималните стойности на алкалността (pH) на ежедневно приеманата бутилирана вода трябва да са в интервала 7-8, но високо алкалната вода също има своите предимства.
Тези стойности се следят и присъстват като основен параметър във всеки сертификат за натурална минерална вода, защото токсичността на даден йон се повлиява от стойностите на pH.
Според нивото на минерализация има три категории вода – с много ниска минерализация (до 50 мг/л), с ниска минерализация (до 500 мг/л) и с висока минерализация (над 1500 мг/л). Минерализацията на водата задължително се изписва на етикета на бутилката. Водите с много ниска минерализация могат да се консумират без ограничения и непрестанно, но тези с по-висока, задължително трябва да се редуват с друг вид вода – изворна, трапезна.
Децата пък не бива да приемат минерална вода с минерализация по-висока от 120 мг/л и съдържание на натрий над 20 мг/л.
Максималното количество флуориди, което може да се съдържа във водата, е 1.5 мг/л. Ако е повече, то трябва да е изрично упоменато на етикета. Причината този показател да се следи много сериозно е, защото организмът не може да обработва добре флуора и това води до натрупването му в тялото, което може да причини неприятни симптоми на токсикация.
Съдържанието на натрий пък е важно за хората с проблеми с кръвното налягане и задържането на течности. Те трябва да избират вода със съдържание на натриеви йони не повече от 20 мг/л.
